Един от най-разпространените методи за изравняване на подовата настилка е полагането на замазка. Най-често подовата замазка се състои от заготвен ръчно разтвор от цимент, пясък и вода като съотношението между цимента и пясъка е 1:3.

Количеството на водата като съставна част от замазката варира в зависимост от предпочитанията на самия масйтор и дали разтворът на замазката би следвало да бъде земно-влажен, твърдо-пластичен или течно-пластичен.

Пясъкът като основна съставна част на замазката е изключително важен, а той сам по себе си варира заради различните речни кариери, от които бива добиван. Така освен с различна влажност, той е и с различна структура- ситен или едър.Тези харектеристики трябва да се приемат с изклютелно внимание, понеже те оказват голамо влиание върху здравината на замазката, а никой собственик не иска да вижда напукани подове и замазки.

Затова много майстори предпочитат да прибягват към заводски заготвените замазки, които съдържат пясък, който е сух и със еднква големина, заради извличането му от една и съща речна кариера. Освен това, заводските замазки могат да бъдат и на циментова или калциево-сулфатна (саморазливни замазки) основа. В зависимост от нуждите на строителите, те могат и да изберат замазки с различни якостни показатели.

 

На пазара вече има и замазки, които притежават изключителна якост при натиск – близо и над 30 N/mm2. Освен това обаче, периодът им на съхнене е само един ден и това позволява 24 часа след полагането на замазката, да се положи и основното покритие – паркет или плочки.

Тази замазката може да се обработва ръчно или машинно и да се положи като свързана към основата (най-често стоманобетонна плоча) или като плаваща, когато между нея и плочата са положени един или повече други слоеве (например топлоизолационни плоскости). Във втория случай отделянето на замазката от междинните слоеве е посредством PVC-фолио с минимална дебелина 0,2 мм.

Независимо по кой от двата начина е положена, особено важно е замазката да бъде отделена от стените на помещенията с еластична окрайчваща лента (например полиуретанова ивица с дебелина 5–10 мм), която поема температурните напрежения, възникващи в резултат на колебания на температурата по повърхността й.

Дебелината на свързаната замазка трябва да бъде минимум 30 мм, като оптималната е между 40 мм и 50 мм, но не бива да надхвърля 70 мм. За по-добра свързаност между основат и замазката, трябва да се използва и грунд преди полагането на самата замска.

Необходимото време за съхнене на грунда е 15-30 мин, след което е възможно да се наложи и самата замска. Хубаво е да се използва и тънък слой лепило за плочки върху вече грундиранта основа в случай, че повърхността е гладък бетон.

Грундът съхне 15–30 минути, след което замазката се разстила в предвидената дебелина и се изпердашва с пластмасова маламашка. При полагането й върху гладък бетон, върху грундираната основа, като свързващ мост, е добре да се положи на гребен тънък слой лепило за плочки за подобряване на сцеплението.

При плаваща замазка, дебелината трябва да е минимум 40-45 мм, но отново да не надвърля 70 мм. Полага се директно върху слоя фолио, подравнява се и се изпердашва.

Когато се изисква постигане на по-голяма гладкост и по-голяма повърхностна якост на материала, изпердашването може да се изпълни с помощта на машина за заглаждане на бетони и замазки (например тип хеликоптер).

Дилатационните фуги се изпълняват така, че да разделят пространството на площи до максимум 25 м2. Фуги се разполагат на границата между помещения, както и при непропорционално съотношение дължина/широчина, например при U-образни или L-образни чупки, или при площ с диагонал по-голям от 10 м. Фугите в замазката трябва да следват евентуални фуги в основата (ако има изпълнени такива).

По време на полагането и свързването, в рамките на тези 24 часа на съхнене, замазката трябва да бъде защитена от преждевременна дехидратация. За целта трябва да се предпазва от пряка слънчева светлина и въздушни течения.

Замазката е подходяща за полагане върху подово отопление. При наличие на такова, процесът на отопляването й трябва да започне най-рано един ден след полагане.

Тази замазка има универсално приложение, включително за мокри помещения и за външно полагане. Вече изсъхнала, замазката поема нищожно количество вода. Въпреки това, тя не е подходяща за излагане на продължително задържаща се висока влажност, например за и около басейни.

Заради спецификите на тези замазки е много важно да се спазват стриктно предписаните количества вода.