Нанасяне на подова замаска, шпакловане на стени и тавани.

Изправяне на стени, подове и тавани и подготовка за поставяне на настилки и боядисване.

След приключване на зидарията идва моментът, в който на помещението трябва да се придаде завършен вид със съответната шпакловка и замазка.

Ние извършваме всякакви видове шпакловки и замазки в заивисимост от особеностите на строителния обект и полаганите покривни пластове.

Започвайки първо със замазката преди полагане на шпакловката, вие сте сигурни, че влагата от самата замазка няма да се разпростре по гипсовата шпакловка и гипсокартона докато все още съхне. Полагайки шпакловката след това не крие риск за замазката, като единствената опасност е от накапване от сместта на шпакловката.

Осен изключително важната си задача да нивелира пода, замазката изпълнява множество други функции. Замазката осигурява топлоизолация и звукоизолация като същевременно спомага за равномерното разпредление на натоварването върху подовото покритие.

Важное да се има предвид, че при изравняваща подова замазка, прецизно трябва да се подготват и нивелират така наречените майки, които определят нивото на замазката. Без тези майки, поставянето на израваняваща замазка практически се обезсмисля.

Нека разгледаме различните видове замазки:

Циментова замазка

Това е най-често използваната замазка. Тя се приготвя от пясък, чакъл, цимент и вода. Към тази група замазки се числят и т.нар. бързи замазки, при които наличната вода се свързва по химичен път за няколко секунди. При съхненето циментовата замазка се свива затова се препоръчва на всяка площ от замаската с дължина повече от 6 м да се остави изкуствена фуга. Тази фуга се запълва когато замазката е напълно суха. Повърхността на тази замазка трябва да се заглади преди поставянето на подови покрития като паркет и плочки. За полагането на дървени павета се изисква горният слой на замазката да е грапав.

Циментово-пясъчна замазка (традиционна замазка)

Все още е сред най-разпространените и смятани за надеждни и дълготрайни. При нея в качеството на свързващо вещество се използва портланд-цимент, а в ролята на пълнител – кварцов пясък, дребнозърнест чакъл и керамзит. Дебелината на традиционните разтворими замазки трябва да е не по-малка от 30мм, като обикновено варира около 50мм. По-тънките замазки започват да се отделят от основата и да се лющят.
Съшествуват два основни недостатъка на циментово-пясчните замазки:
Продължителното време, което е нужно за да може замазката да изсъхне и придобие максимална якост. Неоходимото време между полагането на замазката и нанасяне на финишно покритие е около 28 дни.
Освен това, традиционната замазка не осигурява идеално равно повърхност и е необходимо допълнителен слой финишно покритие.

Гипсова замазка

Това е саморазливаща се замазка, което се нанася със специални помпи за замазка. Нанасянето на тази замазка става бъбрзо и не изисква допълнителна фуга дори и при големи площи. Тя се приготвя от гипс, пясък и вода. Ако се използва като основа за дървена подова настилка, то замазката трябва да се пришлайфа и да се мине с прахосмукачка.
Свързаният калциев сулфат може да поеме с течение на времето наличната влага и по този начин да загуби своята здравина. Поради тази причина този тип замазки трябва добре да се предпазват от влага.

Магнезиева замазка

Магнезиевата замазка се поставя помещения където няма да се поставя подова настилка, а самата замазката ще бъде използвана като такава. Използва се предимно в промишленото строителство. Магнезиевите замазки са особено чувствителни към влагата. Монтирането на дървени подови настилки върху тази замазка не се препоръчва.

След като сме избрали и поставили замазката, можем да изберем и шпакловката:

Шпакловките имат за цел постигането на идеално гладки стени и тавани, както и на идеално прави ъгли. Независимо дали въросното помещение е влажно или сухо, шпакловката е необходимо решение за добрия външен вид. При различните видове помещения обаче, трябва да съобразим нивото на влажност за изберем правилната по състав шпакловка.

Дори в случаите, когато стените изглеждат гладки и прави, поставянето на шпакловка е препоръчително ако предстои тези стени или тавани да се боядисват или облепят с тапети. Особено в решение с тапети, шпакловката е препоръчителна, защото увеличава сцеплението между тапетите и основата, като също така заздравява допълнително връзката мъжду тапет, лепило и основа. Попиваемостта при шпаклованата стена е равномерна и тапетите залепват по-качествено.

В случаи, в които стената не е шпаклована и особено ако тапетите са тънки, неравностите по основата и петната от другата строителна дойност ще прозират.

Разбира се, съществува и вариант, при който поставане на шпакловка да не е задължително. При тези случаи е нужно качеството на основата да е добро и подготвените тапети да са достатъчно плътни и релефни.

Приготвяне на шпакловъчната смес:

За достигането на хомогенна консистенция, шпакловъчната смес се изсипва постепенно в предварително измерено количество студена вода и се разбърква с помощта на електрически миксер. След това се оставя да узрее 10 минути и се разбърква отново. Препоръчително е да се разбърква със скорост между 400 и 800 оборота в минута, за да не се вкарва въздух в сместа. Консистенцията на сместа се съобразява с конкретните условия, но е задължително тя да бъде еднаква за целия работен обект.

Метод на шпакловане:

Препоръчва се нанасяне на два слоя. Дебелината на първия слой, който се нанася, не беива да надвишава 10 мм като същевременно с това, той трябва да бъде еластичен. Това спомага да не се свие и разпука повърхността след изсъхване.
Следващият слой от финишна шпакловка не бива да е по-дебел от 1-2 мм. Важно е да се има в предвид, че общата дебелина от двата слоя не трябва да е по-голяма от допустимата за дадена марка шпакловка. Различните видове шпакловки имат различен период на отворено  време, при който позволяват да се работи с подготвената шпакловъчна смес без да изсъхнат.

Ето и най-разпстранените видове шпакловки:

Гипсова шпакловка със строителен гипс

Този тип шпакловка е все по-трудно да се срещне заради двата си основни недостатъка – големи загуби на строителен материал при работа, както и много кратко време забота със шпакловката.

Шпакловка с гипсово лепило

Гипсовото лепило се използва успешно и за шпакловка. То е сравнително евтино и с много твърд външен слой, което го прави подходящо за слаби основи, стени и тавани с висока амортизация. Основният му недостатък като шпакловка е, че не може да бъде завършващ слой, тъй като не може да се шкури. Това предполага, че трябва да се направи допълнителна ръка с фина шпакловка и последващо шкурене.

Гипсова шпакловка

Това е най-разпространената шпакловка в момента. Модерните шпакловъчни смеси предоставят отворено работно време от около един час, което позволява забъркване на по-големи количества от шпакловката за по-големи площи. Високото качество, еластичност и пластичност правят шпаклованите площи много лесни за по-нататъшна обработка.

Фина шпакловка

Фината шпакловка е финалният етап. При нея повърхността се обработва с готови или полуготови шпакловаъни смеси.

Шпакловка с теракол

Шпакловката с теракол е наложителна при работа върху повърхности върху, които впоследствие ще бъдат залепени плочки или орнаменти. Този вид обработка е много подходящ преди залепване на плочки при ремонт на баня или ремонт на кухня.

Шпакловка на гипсокартон

Шпакловането на гипсокартон се прави за да бъдат избегнати пукнатини, деформации и други странични ефекти. Втората ръка се полага най-често с фина пастообразна смес, като ширината на фугите трябва да е между 30 и 60 см. Шкуренето е желателно да е машинно, защото при ръчно шкурене остава много прах по гипсокартона, което затруднява боядисването.

Преди нанасянето на шпакловката е много важно да се подготви стената. Обикновено при този процес се налагат три нанасяния. Първото е с гипсово лепило с цел даването на по-здрава основа. Второто нанасяне може да бъде извършено и с гипсова шпакловка. Последното трето нанасяне се извършва със шитрок.